Ще спре ли Google крадците на съдържане?
Може би най-големият проблем за SEO-тата в момента, са крадците на съдържание и в частност RSS агрегаторите. До ден днешен Google не може да се справи с тях и не са редки случаите, когато подобни агрегатори добиват небивал авторитет и завличат съдържанието на стотици автори в своя полза. Естествено, в повечето случаи авторите си нямат и идея какво става и не осъзнават, че са ограбени.
Преди около месец си харесах една статия в Интернет от източник, който е доста известен, има много и качествени статии, но SEO-то му куца. Нисък TrustRank, PageRank и всякакъв там …Rank. Копирах статията в мой блог с много висок авторитет и както е редно – в края на статията сложих реална връзка точно към оригинала на статията. Всичко си беше по правилата и не съм имал намерение да крада статията.
Моят блог има реклами на Google Adsense. Около 24 часа след копирането на статията, на страницата на моето копие не се показваха реклами или се показваха социални такива. Помислих си: „Колко хубаво са го измислили Google, да се борят с MFA агрегаторите на съдържание“. Статията ми, както е редно, се заби в Supplemental Results. Всичко мина точно както го очаквах.
Но на другия ден, познайте какво става? Влизам в сайта си и рекламите на статията си вървят с пълна сила. На всичкото отгоре, моят сайт излиза на първо място при търсене на тази статия и оригиналът на статията е закопан в Supplemental Results. И всичко това при положение, че съм посочил ясно и с реална връзка точно оригинала на статията. Изглежда първата седмица е критична при такъв процес.
По принцип след подобно посочване на оригинала, търсачката се ориентира по-добре и прави правилния избор. Не мога да разбера обаче, толкова ли е трудно просто да се избира по-стария ресурс и той да се смята за оригинал? Или поне някаква формула, в която фактори да времето, връзките към оригинала и естествено качеството на сайта, но в по-малка степен. Сега излиза, че аз мога да ограбя бедния сайт за нула време!
Една хитрина, която аз използвам, когато някой ми открадне статия от мой блог в друг блог. Ако блогът на крадеца позволява коментари, пиша коментар с името си относно статията и като връзка зад името си слагам точния адрес на моята (оригиналната) статия. Ако имам късмет и коментарът ми е пръв, в кода на сайта се получава статия, в края на която има връзка към мен (оригинала).
Изпробвал съм го – работи и съдържанието отново се причислява към мен. Дори връзките от коментари да са с nofollow – няма проблем. Всички знаем, че Google си ги следи тези връзки. Но ако крадецът е сериозен ресурс, както примера, който дадох, тогава отърване няма. Частично решение е да използвате ограничен RSS и да пишете по-лично в статиите си. Така и машините и хората ще са затруднени да ви копират.
Google PageRank – Има ли някакво значение?
Отдавна се каня да напиша още няколко реда за чудото Google PageRank и неговото значение в съвременното SEO. Искам още в началото да поясня, че става дума за публичния PageRank или по-точно рангът от toolbar-а на Google. Това не е онзи скрит алгоритъм, който всички искат да научат :)
Много се чудех в миналото, когато Google решиха да публикуват публично рангът на страниците си. Този техен ход изобщо не беше логичен. Единственото, което на пръв поглед печелеха, е повече потребители на техния toolbar. Оттам повече информация за това какво правят потребителите и т.н. Но достатъчна ли е тази цена?
В самото начало данните от Google PageRank бяха наистина полезни. Действаше си и основния алгоритъм, по който тежестта на страниците се определяше единствено от броя и тежестта на входящите им връзки. Една наистина добра система за оценка. Естествено, много лесно се манипулира и вече връзките имат тежест, основно когато са тематични.
Но пак остава въпросът: „какво печели Google от публичното публикуване на PageRank?“. Като за начало – те не губят нищо от това, само печелят потребители на toolbar-а си. Това се дължи на фактът, че започва да действа нова система за оценка тежестта на връзките, на база тематика и тематична група. Напредват науки като изкуствения интелект и компютърната лингвистика.
Нещо много важно, за което много късно се сетих – подобно публикуване на PageRank е най-лесният начин да се следи кой сайт продава връзки и кой не. Примерно, следят се всички сайтове с ранг повече от 5. Ако системата прецени, че има прекалено много изходящи не тематични връзки – сайтът се изпраща за ръчна проверка.
В същност няма особено значение от това какъв ранг има сайтът ти. Няма и значение и от това от сайт с какъв ранг получаваш връзка. Важното е тематиката и това къде е връзката. Но обикновеният човек естествено би гледал ранга и би купил/продал връзка от сайт с колкото се може повече ранг. Не е ли това идеалният начин Google да разбира кой прави SEO и кой не?
Това е моето мнение за съвременния Google PageRank. Аз лично не му обръщам никакво внимание. Да, ако получаваш връзки само от тематични и качествени сайтове, това е едно добро мерило за качеството на сайта ти. Но не е задължително да имаш висок Google PageRank, за да се класираш добре. Важното е да имаш тематични връзки от статии на авторитетни източници.
Аз лично предпочитам да имам ранг под 5 на сайтовете си. Така се чувствам спокоен, че никой не ме следи и никой не ми завижда, за да ме клюкари какво правя и какво линквам. Поддържам и теорията, че алгоритъмът на публичния Google PageRank не е променян от разкриването си и фактор в него са само и единствено връзките.
Разкарах nofollow от всичките си сайтове
Днес най-накрая ми остана време да започна планираната ми от месеци чистка на nofollow атрибута от връзките на всичките ми страници. Мисля, че съм се справил добре. Ако съм забравил някой сайт, ще го оправя, когато се усетя.
Преди години подочух за прословутия атрибут и започнах да го използвам още преди Google да са го обявили и наложили. Направих една голяма грешка – приех го буквално и смятах, че така просто заличавам връзките за търсачката.
Мислех си, че тези връзки няма да се проследяват, няма да носят тежест и няма да свалят тежестта на другите връзки от съответната страница. Мислех си, но съм грешил. Цялата nofollow история се оказа поредната комерсиална цел на Google.
Оказа се, че просто са искали да ограничат купуването на връзки, като ни задължат да слагаме въпросния атрибут на банерчетата и връзките, които закупуваме. Така няма да позволят разни директории да печелят пари на техен гръб.
Няма да позволят и изкуствено да се вдига прословутия Google PageRank на страниците, като цялата работа е да накарат хората да си плащат за трафик. А откъде таргетиран трафик, освен от техния Adwords.
Въпреки всичко се оказа, че връзките с nofollow имат някаква тежест. И то доста голяма тежест :) Следователно със или без nofollow – все тая. Нямало да се предава PageRank. Че той има ли някаква тежест изобщо!? (говоря за публичния PageRank).
И щом не мога да спечеля нищо (връзките с nofollow си тежат въпреки всичко) и рангът не се дели на останалите връзки, тогава за какво да го използвам? Да спирам развитието на мрежата, да губя мотивацията на потребителите да пишат коментари?
Мога само да си докарам омразата на тези, към които слагам nofollow. А аз щом съм сложил връзка, значи е поне малко полезна. Първият nofollow използвах в сайта ми за SEO услуги и първо от там, още преди месеци оправих връзките.
Не е приятно, когато установиш, че даден линк-партньор ти е сложил nofollow без да те предупреди. Не че е голяма загуба, но самия факт, че го е направил, показва или неуважението му, или страхът му от Google. Най-вероятно първото.
Аз направих своя избор и се чувствам добре, защото една грижа ми падна от раменете – грижата да деля връзките на dofollow и nofollow. Ако това наистина (както казват от Google) е с цел борба със СПАМ-а – има много по-ефективни начини.
