Мартеница Ubuntu
Получих много хубава мартеничка за първи март. Приятелката ми е решила на нея да пише Ubuntu. Може би защото вижда, че това е много важен софтуер за мен – операционната ми система. Тази Linux дистрибуция промени изцяло виртуалния ми живот към по-добро. Един наистина голям скок.
Честита Баба Марта на всички!
Lenovo ThinkPad SL500
Заглавието говори само за себе си. Купих си още един лаптоп (доста станаха вече), като този път исках да е нещо по-мощно. Спрях се на Lenovo като марка, защото са наследници на IBM, а вторите доколкото чувам доста добре се разбират с Linux общността. Следователно, купувайки си Lenovo, нямам никакви грижи по отношение на драйвери и подобни за Linux.
И така стана – Ubuntu тръгна като пушка от първия път. Всичко беше разпознато и работи отлично. Единствено операционната система ми предложи да свали по-нова версия на драйверите за NVIDIA видеокартата. Както очаквах и бях предвидил – Ununtu Linux си пасна идеално с новата машина и работи изключително бързо. Отличават се мощният процесор, видеокарта и многото RAM памет.
Lenovo ThinkPad SL500 ми излезе доста евтино удоволствие, поради простата причина, че доларът в момента е нисък и IBM правят промоция на много от продуктите си в България, с цел популяризиране на марката Lenovo. Само преди две седмици, лаптопите от тази серия бяха с по 300-400 лева по-скъпи. Просто много положителни фактори се насъбраха и не устоях на изкушението. Да не говорим, че отдавна имам добри впечатления от марката Lenovo.
Ще напиша малко и за самия лаптоп. Изключително изчистен и стилен дизайн. Много качествена пластмаса и възможност всеки модул да се сваля и сменя удобно. Процесорът не е много бърз (1.8 Ghz), но е двуядрен Centrino, което говори само за себе си. RAM паметта е 800 Mhz и е цели 4 Gb. На мен дефакто повече от 500 Mb не ми трябват, затова махнах и SWAP дяла на Linux – не вярвам да ми се наложи.
Както казах – видеокартата NVIDIA GeForce 9300M поне на мен ми идва прекалено мощна. Аз не играя игри и подобни, затова мислех, че ще остане недоизпечена. В същност, Gnome средата има много глезотийки, които човек може да си пусне и да си направи живота по-весел и цветен. Смятам да се възползвам. Никога до сега не съм имал видеокарта, различна от вградена интелска.
Lenovo ThinkPad SL500 има, не знам как да го нарека, има типичния за ThinkPad серията бутон в клавиатурата, който е алтернатива на тъчпада и мишката. Едно такова червено, клатещо се бутонче. Страшно е удобно, по-удобно ми е от тъчпада, определено. Има и защита на клавиатурата против разливане – отдолу има малки отвеждащи канали, започващи от клавиатурата.
В заключение: Това е един перфектен бизнес лаптоп. Аз, от позицията на обикновен потребител, съм много доволен от машината на този етап. Усещам я много бърза и стабилна. Това на Ubuntu Linux операционна система. Под Windows не знам как ще се държи, най-вероятно няма и да узная. Накрая ще публикувам подробно и всички спецификации на Lenovo ThinkPad SL500:
* процесор: Intel Centrino Core 2 Duo P5670 (1.8GHz, 2MB L2 Cache, 800MHz FSB)
* памет: 4GB DDR2 800MHz
* твърд диск: 320GB, 5400rpm SATA
* дисплей: 15.4″ TFT WXGA AntiGlare 1280×800
* видео карта: NVIDIA GeForce 9300M с 256MB собствена памет
* оптично устройство: DVD записващо устройство
* мрежова карта: 10/100/1000 Ethernet controller
* безжични комуникации: Bluetooth, Wireless LAN 802.11 b/g/n
* звукова карта: HD Audio поддръжка
* високоговорители: 2 internal speaker x 2W
* аудио портове: Headphone / Line out, Microphone / Line-In
* камера: 2.0MP Camera
* специални портове: HDMI изход
* четец на карти: 7-in-1 Media Reader (MMC, Memory Stick, Mem Stick Pro, SD …)
* LenovoCare сигурност:
– Четец на пръстови отпечатъци
– Устойчива на разливане клавиатура
– Rescue and Recovery инструмент за backup
– Надежден дизайн и удароустойчив корпус
* детайли: Express Card 34/54 slot, IEEE1394, 4x USB 2.0, 1x VGA
* батерия: 6-cell Li-Ion Battery 3:30 h
* тегло: 2.8 kg
Съвети при преминаване към Ubuntu Linux
Минаха вече доста месеци откакто съм само и единствено на Ubuntu Linux. В момента се чувствам много добре – успях да вляза в „правата вяра“ изключително бързо и лесно. Може би защото съм Информатик, но не съвсем. Според мен всеки може да се оправи по-лесно на Ubuntu, отколкото на Windows, но това е друга тема.
Спомням си обаче какъв културен шок претърпях първия месец и то просто защото не знаех основни неща или по-точно ги бях забравил. Бяха изминали две години, откакто в университета учихме Linux, нормално е. От друга страна Microsoft ми бяха изкривили представите за света с пълната си липса на стандарти и култура.
Пак се разприказвах, та към идеята ми. В тази статия искам накратко да опиша какви са първите стъпки и промени, които правя на нова Ubuntu инсталация, за да заприлича и да се държи като познатата ни операционна система Windows. Това са изцяло мои виждания и мнение, което, разбира се, не е приложимо за всички.
1. Как да разкарам горния панел на Gnome?
Първото нещо, което прави впечатление под Ubuntu за човек, идващ от Windows, е допълнителния навигационен панел отгоре на екрана. Това е присъщо за MAC и Linux, но аз така и не можах да му свикна. Затова разкарвам горния панел и си слагам всичко необходимо в долния такъв. Десен бутон -> Delete This Panel.
На долния панел отключвам всеки един елемент по отделно – Десен бутон -> Премахване на отметката на Lock To Panel. След това си добавям необходимите ми джаджи – Десен бутон -> Add to Panel…. Отваря се списък със всякакви глезотии, които може да си сложите. След като добавите каквото искате, подредете бутоните – Десен бутон на елемента -> Move. Накрая пак заключвате елементите.
Лесно е, просто малко играчка. Ето как изглежда моят десктоп:
2. Смяна на темата по подразбиране
Ubuntu идва с една оранжева тема на графичната среда, която лично мен много ме дразни. По-точно това оранжевото дразни очите ми. Затова предпочитам да използвам стандартната синя тема на Gnome средата – Clearlooks. За целта щракаме с десен бутон на Desktop-а -> Change Desktop Background -> Theme -> Clearlooks.
3. Как се инсталират програми на Ubuntu?
Това беше за мен огромен проблем. Под Windows съм свикнал да си свалям .exe файлове и готово. Под Ubuntu е подобно, само че с .deb файлове. Но рядко се налага да търсите програми в Интернет и да ги инсталирате. Има много по-лесен начин – Start -> Add/Remove
Отваря се удобен и приятен интерфейс. В дясно са категоризирани всички налични програми. Много е важно от полето Show горе в средата да изберете All available applications. Иначе ще виждате само програми, които се поддържат от Ubuntu общността, а те не са ни достатъчни.
В тази хранилка има програми за каквото се сетите. Горе в дясно има удобна и ефективна търсачка. За упражнение, намерете и инсталирайте пакета „mscorefonts“. Той ще ни трябва в следващата точка. Слагате отметка на програмите, които искате и когато сте готови, натискате Apply Changes.
4. Как да си оправя шрифтовете в Интернет?
Това беше много трудна задача за мен. Решението е пакета „mscorefonts“, който съдържа всички стандартни шрифтове на Microsoft, като Ariel, Verdana, Times New Roman и други. За съжаление дизайнерите ги използват при форматирането на сайтове, а те са собственост на Microsoft и не вървят с Linux по подразбиране.
Ако този пакет не оправи шрифтовете напълно, тогава изпълнете следното: Десен бутон на Desktop-а -> Change Desktop Background -> Fonts и вижте коя от четирите опции за Rendering е избрана. Изпробвайте различни варианти спрямо вида на монитора Ви. За мен на лаптопа най-добре работи Best shapes.
5. Как да си пускам програми за Windows?
Нормално е, когато човек е свикнал с определени програми, да иска да си ги използва и под Linux. За мен такава програма беше Notepad++. Решението е Wine. Това е програма, която не емулира, а направо компилира и изпълнява програми за Windows на Linux система. Това означава, че програмата не работи по-бавно, напротив. След като инсталирате Wine, може да работите с .exe файлове както го правите под Windows.
6. Защо нямам достъп до някои файлове?
Ubuntu Linux е много добре организирана и защитена операционна система, затова достъпът да системните файлове е силно ограничена. Като цяло всеки файл си има собственик, който решава неговия достъп и права. Трудно е с няколко реда да се опиша всичко за файловата система на Linux, затова ще дам само насока – chmod. Не е препоръчително да се пипат файловете на системата.
Това са общо взето стъпките, които правя на Ubuntu, за да ми е удобен и приятен за работа. Ако ми се наложи да правя нещо под Windows – имам си Virtualbox. Лесно се работи с това чудо и общо взето Windows-a е наврян във файл, без собствен дял и особени права. От т.3 вече трябва да знаете как да си инсталирате Wine и Virtualbox. Лично аз така работя, ако някой има други съвети, да споделя в коментарите.
